Окт 01
Четвъртък

Видео

Интервю

Българинът открил антитяло срещу COVID: Защитава до 6 месеца и лекува

Искаме да се приема чрез инхалация, обясни проф. Димитър Димитров

Български професор е в основата на откритие, което ще защитава хората от коронавирус, но и ще лекува вече заразени пациенти. Проф. Димитър Димитров е ръководител на екип от учени в Центъра за терапевтични антитела към Университета на Питсбърг.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Тадж Махал отвори

Коронавирусът по света: Чешкият здравен министър подаде оставкаПрочутият индийски монумент Тадж Махал днес отново отвори врати за посетители след шестмесечно прекъсване, информира Би Би Си.

Комплексът бе затворен през март, когато Индия наложи строги карантинни мерки в борба с разпространението на коронавируса. Това е най-дългото затваряне в историята му.

Продължава...

Тази нестандартна математика рискува да запрати България на крайно непрестижно, проветриво и уязвимо място в ЕСЗа властта 2+2 все е равно на Борисов

Анализът е препубликуван от "Дойче веле".

Първият доклад от Брюксел за върховенството на правото вече е факт. В България той бе приет от управляващите с облекчение и дори с някакво скрито задоволство: докладът веднага бе етикетиран като "положителен и обективен".

Продължава...
О Дюнас Печат

Дни на ромската култура 27 – 28 август

Подаваме ръка за приятелство, за добро


Ромската академия за култура и образование пак се прояви, за четвърта поредна година провежда празници на ромската култура. Значи не е като за първи път, но емоциите около подготовката май са си все същите. Те ни спасяват от горещините в края на август.
В първия ден бе подготвена изложба на ромски художници и занаятчии. При подготовката на изложбата важна помощ на организаторите оказа Христо, театър майстор на сливенския драматичен  театър „Стефан Киров“, човек добър с огромен опит в тия работи. Ромската академия почти свикна с Александър Дойчинов, та и с неговите приятели, художници от сливенската гимназия. Те не отказват помощ на организацията, пък и Дойчинов е началник в художествената гимназия, приятел на някои роми от дълги години, врял и кипял в ромския вестник „Дром дромендар“, в уникалното българско списание „О рома“. Нели е новото, живо лице на изложбата, сега тя представлява на живо участниците в картинния проект. Много  хареса подредбата на художника Сашо Дойчинов.  Нейните картини, посветени на Индия, бяха наситени с отговора на въпроса - откъде всъщност идват ромите.
Дойде и 27-ми, пак края на лятото, взехме си маските и тръгнахме към театъра. Петър застана на вратата и призоваваше гостите да се пазим взаимно.
Изложбата беше представена в ДТ“Стефан Киров“ – Сливен . В присъствието на гостите – много приятели на ромските художници, на ромската академия, кратки слова произнесоха Стела Костова, председател на Ромската академия за култура и образование,  Стоян Марков, заместник-кмет на Община Сливен и, повече от естествено - директора на Художествената гимназия в града Александър Дойчинов.
Бе подчертана идеята за запазване на ромската култура като необходимо условие за пълноценно развитие на общността.
Картините предизвикаха респекта на гостите на изложбата. За приятното, по така възприемане на картините, допринесе и музиката, изпълнена на живо от учителя по български език и литература, Стоян Стоянов, ром, също като мнозинството от художниците, участници в изложбата.
Вторият ден, в археологическия комплекс „Туида“  се състоя концерт под надслов „Посланици на доброто“, т.е. ние ромите пак подаваме ръка за добро, за приятелство, разбирателство. В него участие взеха оркестър „Карандила“- , хора към ансамбъл „Романи чълхъя“- , формация “Ромджаз“ и певицата Бони.
Времето беше на наша страна. Тъкмо се скри слънцето и се започна с една стара ромска песен – за жандарите, които все за нас идват с извадените си ножове (не става дума за охраната, която очаквахме да ни осигурят от полицията, писма им писахме пък не дойдоха, хайде няма нужда). После хористките припомниха на града старата слава на ансамбъла на дядо Данко.
И може ли ромски концерт в Сливен без „Карандила“ – Бони не спря да играе на прекрасната музика, финото й тяло се открои на фона на изгряващата луна! Прекрасни мигове за хората събрани току под Сините камъни в древната крепост Туида.
А формацията „Ромджаз“ на Николай показа, че ромска музика може да се свири по още по-модерен и пак хубав начин.
И когато нашата Бони, вече официално се качи на сцената, публиката стана на крака. Стигна се до там на два пъти Бони да пее на бис! На нея не и се слизаше от сцената. Стана празник!, колко ли хора ще съжаляват, че не са били част от празника на сливенци, може между тях да е и кмета на града, жалко, но се случва.
В края песента „Тъкачи“ беше изпята два пъти. Тромпетистите вързаха финала и началото с една направо професионална импровизация. Това не  беше репетирано! Диригентът, Кольо Бондев, само се усмихна, уж никой да не се досети.
Целият концерт предизвика множество положителни емоции както на сцената, така и сред публиката. Овациите дълго време не стихнаха.
За пореден път се доказа както майсторството на изпълнителите, така и фактът, че с добрата музика по-лесно се преодоляват граници и предразсъдъци, тягостни настроения, пък дори страхове от болести, например СOVID 19. При сливенските роми тия не минават.

2 октомври 2020, АДД

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...